Снимките от "Края на света" винаги са много емоционални. Не че ги мисля така, просто се случва. Пепелниците по терасите и бирите в пясъка; лешоядите в небето (впрочем много кофти звучащо дума за една толкова величествена птица), хамаците из храстите, кануто в реката, въдиците по плажа, палатките под сенките, хората, които се мотаят там, кравите покрай пътя, камъните навсякъде, гората, мирисът на всичко онова, което свързваме с "диво", спрелите часовници, водните кончета и пеперудите, мирисът на риба, бира и мъката, че това все някога свършва, че има край и рай, който не искаш да напускаш. 

Маджарово е  цялото безвремие и безгрижие на света, събрано в един кратер, всичката лекота на битието, окичена с полиморфна гора, застрашени видове, уникални скали и тонове положителна енергия, която те облъчва всеки ден... Раят е близо.

Малките неща, които правят големите.

Суетата на големия град, на градските хора с всичките им  капризи изобщо не вървят тук. Хич. Идваш да искаш панирани пилешки хапки, пълнени с кашкавал? Опитай с гювече, супа, салата, скара или просто парче салам между филии хляб. Заведението друго не предлага. Няма и нужда. Раят е толкова чист откъм кулинарни прищевки, че почваш да се питаш що, аджеба, досега така се е случило, че си ял полуфабрикати и вафли и къде останаха пресните риби и бири - някъде между дюнерите, пиците на парче, ролцата от раци (раци? Не искаш да знаеш какво всъщност слагат!), плодовете с вкус на найлоново пликче, киселото мляко със срок на годност 2 седмици, мармаладите, които никога не се развалят, медът от шареното бурканче, за който може да се каже, че е всичко останало, но не и мед, пилетата с цвят на бял балатум и почти същия вкус, лютеницата, блъскана с есенции и оцветители; млякото в кутия с цвят на мляко и вкус на вода... Почваш да се питаш какво изпусна, живеейки в сърцето на града, а не това на планината, дали все пак не е късно и мога ли някак да "открадна" от това тук и да си го занеса у нас, в града? Ще се заразя ли с безкрайното спокойствие на тия хора, ще отнеса ли малко от тишината на планината, ще намеря ли и там източникът на положителна енергия, който ме презарежда всяка година... 

Това не покана да дойдете, нито пък е протест срещу каквото и да е в големия град, не е реклама, нито анти такава на града, не е призив да опазвате природата (и без друго няма да го правите, ако не е възпитано у вас), не е атака срещу тези, които предпочитат морето и курортите, не е търсене на хора със сходни идеи. Всеки си има своите рай, мир, светилище и край на света. Това е моят. Аз съм Алекс и съм на края на света.

на http://www.photoblog.com/allex/2007/08/01/

Ако се тръгне от София? Посока, километри, влак, рейс, кола, велосипед? Нещо не се разбира!

Чувството ти е истинско несъмнено...особено на тамошния бряг на Арда.....И е българско!

Маджарово е нищо.Слез надолу по язовира,кам Камилски дол.Задалжително с лодка.Извиняваи за правописа не сам свикнал с фонетика.

Здрасти Алекс (който и Алекс да си от всички които познавам), аз съм Марин от Природозащитния център. Даваш ли да ти публикуваме текста по-горе в списанието на БДЗП - "За птиците" - изкефих се до небето. Обади ми се на тел. 0887 94 16 98

realism а на горе към местността "Харманкая" качвал ли си се ?! по-точно към тракийските гробници ?! такива приказни гледки се откриват - просто няма други такива!

Mojesh go. Znaeh si.

Благодаря! Мили думи. А ти кой си, анонимен?:)